Сравнение на религиите на траки и келти — страница 5

  • Просмотров 575
  • Скачиваний 5
  • Размер файла 33
    Кб

слънчеви знаци - тъй наречените каменни кръгове. Със соларната семантика се тълкуват и орнаменти-те по керамиката от това време - концентрични кръгове, колела и спирали. Тя е добре обоснована и може наистина да се свърже с многобройните следи от соларни култове от края на бронзовата епоха на Балканите. Арес. Сред боговете на тракийския пантеон Херодот споменава и Арес. Може да се очаква, че и в Тракия това гръцко божество е имало

също военни функции. За тракийския Арес говорят и други древни автори. Още Омир бил убеден, че той живее сред дивите траки и след като бил ранен под Троя, се отправил в родината си. Според Овидий, Марс бил роден от Хера на левия (т. е. европейския) бряг на Пропонтида. Много от легендарните тракийски герои в гръцката митологогия са синове именно на този бог. Макар че за името му няма сигурна гръцка етимология, едва ли трябва да

смята­ме, че сред олимпийците той е дошъл от север. За щастие, Ликофрон, който добре познавал религиозните пред­стави на траките, ни е оставил кратко, но конкретизиращо облика на военния бог на крестоните описание. Той не само предава името му Кандаон, но и уточнява, че имал ликоморфен облик. Етимологията на името е ясна -„кучедавец", т. е. името съответства на зооморфната хипостаза на бога. Имената на тракийските герои

Харпаликос и Харпалике навярно са производни от функционална представа за военния бог: „грабващ (т. е. душащ) вълк". Поведението на военния бог/герой се характеризира с гняв, наречен от гърците lyssa (вълчи бяс). Същият бяс обхваща и германските berserkr и ulfхedhnar, които били безумни, викали, хапели щитовете си и се сражавали голи „като кучета или вълци". По още един поведенчески признак воинът и вълкът/кучето се идентифицират. Проява

нa този гняв бил и огънят, който обхващал воините по време на битката . Огнената природа на военния герой била вродена - още при раждането си нартският герой Батраз паднал от небето като парче разтопена стомана и трябвало да бъде охлаждан („закаляван") в морето. В сраженията си ирландският Кухулин също се зачервявал от вътрешен плам, поради което го потапяли в бъчви с вода (Маразов 1994, 31-136). Зевс. За Зевс и Хера няма преки сведения

преди римската епоха. Но че едно божество на дневното небе е било почитано и у траките, не ще съмнение, без, разбира се, да можем да схванем пълно функции­те му. Митът за Зевс и Семела, за който вече казахме, говори за старинността на култа и за функцията на небесния бог, бог на мъл­нията, който оплодява земята. Точно с този мит, в който Зевс се явя­ва на Семела, цял обкръжен от небесния огън, трябва да се свърже иконографски