Сравнение на религиите на траки и келти — страница 2

  • Просмотров 576
  • Скачиваний 5
  • Размер файла 33
    Кб

точен и кратък пасаж описва пантеона на континенталните келти. Той е на Цезар, „De Bello Gallico" („Записки за галската война") (VI, 17): „От боговете нап-много почитат Меркурий. За него има най-много изображения, него смятат за изобретател на всички изкуства и вярват, че той е водач в пътищата и походите, че той носи най-голямо щастие за печелене пари и търговия. След него почитат Аполон, Марс. Юпитер и Минерва. За тях имат почти същото

поверие, както останалите народи: че Аполон отпъжда болестите, че Минерва учи па ръкоделие и занаяти, че Юпитер държи властта над небожителите. че Марс управлява войните. Когато са решили да се впускат в бой, обикновено обричат на Марс това което ще се сдобият във войната; като победят, принасят в жертва плячкосаните животни, а другите вещи натрупват на едно място. Из много държави могат да се видят в посветени места натрупани

купове от тези неща. И рядко се случва някой да пренебрегне религиозната наредба, та да се осмели да скрие у себе си плячкосаното или да задигне оставеното. За това нещо е определена най-тежка смърт всред мъки." Тази функционална схема представлява първи опит на това, което наричаме според дефиницията на Тацит по отношение на германските богове interpretacio romana римски интерпретация на чуждите божества, уподобяваща ги на тези

класически божества, до които са най-близки. Не можем да не видим в тази interpretacio romana първа проява на синкретизма, който малко по-късно ще стане един от белезите па упадъка на античното езичество. Но Цезар няма никаква синкретична задна мисъл: пишейки за римляните, които не знаят нищо за келтския свят. Политеизмът или антропоморфизмът на божествените принципи са заблуда на гръко-римската религиозна мисъл. Абсолют­но не трябва да

виждаме боговете на келтите раздробени по функции, превърнати в дребни занаяти или местни функ­ции (Виан, Блок и колектив 352-355). Религията на траките, израз па техния духовен живот, ни е малко известна. И за пея черпим сведе­ния пак от гръцките писатели, предимно Херодот. Липсата на собствена писменост, която да увекове­чи народното и религиозното творчество, пък и лич­ното творчество, каквото траките бездруго са

при­тежавали, създава впечатление за бедна духовна култура. Но това са само повърхностни впечатле­ния. Дълбокото въздействие на тракийската религия и оригинално светоусещане върху гръцките рели­гиозни схващания и отражението им в гръцката ли­тература говорят, че траките са имали своя развита духовна култура. Говорейки за религията на траките, не трябва да забравяме, че сведенията ни за нея са пречупени през светогледа